Експерименти с калолечение и водолечение Колкото по-опростен ставаше моят

Експерименти с калолечение и балнеолечение

Колкото по-опростен ставаше моят метод на живот, такова повече се усилваше моята неприятни към медикаментите. Докато работех като юрист в Дърбан, известно време страдах от ревматизъм. Доктор Мехта пристигна да ме прегледа, предписа ми лекуване и аз се почувствах добре. После, до пращането ми в Индия, не помня да съм имал някакво съществено недоволство. В Йоханесбург обаче запекът и главоболието ми създаваха терзания. Поддържах формата си, като вземах понякога разслабителни средства и съблюдавах диетичен режим. Въпреки това не можех да се похваля с цветущо здраве и непрекъснато се питах по кое време ще се избавя от досадата на медикаментите срещу запек.

По същото време четох за учредяване в Манчестър на асоциация „ Не закусвай “. Съображението на учредителите бе, че англичаните се хранят много постоянно и прекалено много, че разноските им за лекари са огромни, тъй като вечерят в среднощ, и в случай че желаят да имат по-добро здраве, би трябвало да се откажат най-малко от закуската. Макар всичко това да не се отнасяше до мен, имах възприятието, че съображенията на асоциацията отчасти ме засягаха. Хранех се постоянно три пъти дневно, не се лишавах и от следобедния чай. Не бях от хората, които се лимитират в храненето и си позволявах всевъзможни лакомства, които мотат да се съчетаят с вегетарианската и непикантна кухня. Сутрин не ставах преди шест или седем. Затова си помислих, че в случай че се откажа от закуска, мота да се избавя и от главоболието. Опитах. Няколко дни ми бе трудничко само че главоболието изчезна изцяло. Стигнах до извода, че съм се хранел повече, в сравнение с би трябвало.

Промяната обаче въобще не се отрази на моя запек. Опитах седящите вани на Куун, от които имах известна изгода, само че не се излекувах. Междувременно в ръцете ми попадна „ Назад към природата “ на Джъст. Авторът предлагаше калолечение, а също по този начин пресните плодове и ядките като естествена диета. Аз не прекосих незабавно към строга плодова диета, само че неотложно започнах да опитвам с калолечението. Компрес от чиста пръст, навлажнена със студена вода и разстлана върху тънко ленено платно, като лапа се слагаше върху корема. Правех това преди лягане и махах компреса, когато се събудех. Резултатите бяха изцяло сполучливи. Оттогава съм ползвал това лекуване на себе си и на мои другари и не е имало причина за жалост. В Индия въобще нямах време да се застоя на едно място и да върша този опит. Твърдо имам вяра в калолечението и водолечението. И в този момент прибягвам към компресите и ги предлагам на моите сподвижници при потребност.

Макар да съм прекарал две съществени заболявалия, уверен съм, че човек съвсем не се нуждае от медикаменти. При 999 на хиляда случая човек може да се излекува с добре контролирана диета, вода и калолечение и средства на домашната медицина. Който тича при доктора или лечителя за нищожно заболяване и гълта всевъзможни медикаменти, единствено редуцира живота си, само че станал плебей на тялото си вместо негов стопанин, изгубва опцията да се самоконтролира.

Нека горните разсъждения да не се подценяват, тъй като са писани в болнично легло. Аз знам повода за моите болести. Напълно осъзнавам, че единствено аз съм си отговорен и таман поради тази мисъл не съм изгубил самообладание. Благодарен съм на Бота, тъй като заболяванията ми послужиха за урок и съумях да не се поддам на изкушението да вземам безчет медикаменти. Знам, че моето твърдоглавие постоянно тормози лекарите, само че те общително ме понасят и не ме изоставят.

Предупреждение

Експериментите ми в диетиката излязоха в известната книга на британски език „ Здравен указател “. От моите книги тази се радва на най-широк кръг читатели както на Изток, по този начин и на Запад – факт, който до момента не съм съумял да проумея. Написана за читателите на „ Индиън ъпиниън “, тя мощно повлия върху живота на мнозина. Затова коства ми се е належащо да кажа освен това за книгата. Макар и да съм запазил отразените в нея възгледи, в практическото им използване вкарах промени, за които читателите би трябвало да научат. Както всичките ми ръкописи, книгата бе писана с възвишени цели, които постоянно са вдъхновявали всяка моя изява. Затова изпитвам надълбоко отчаяние, че през днешния ден не съм в положение да ползвам на процедура някои показани в книгата теории.

Дълбоко съм уверен, че човек не би трябвало да пие друго мляко, с изключение на това, което е сукал oт майка си. Храната му би трябвало да включва единствено узрели на слънцето плодове и ядки. Те могат да му обезпечат задоволително хранителни субстанции както за тъканите, по този начин и за нервите – от плодовете, да вземем за пример грозде, от ядките – бадеми. За човек с подобен диетичен режим е елементарно да потиска полови и други нагони. Аз и сподвижниците ми сме разбрали от персонален опит, че има доста истина в индийската сентенция: „ От храната зависи какъв ще излезе индивидът. “

Тези възгледи главно са създадени в книгата ми. В Индия за жалост се оказа, че съм заставен на процедура да се отрека от някои мои теоретични визии. Докато бях зает в акцията за набиране на нови последователи в Кеда (област в Северна Индия), една неточност в диетата ме смъкна на легло. Напразно се мъчех да възстановя без мляко разтърсеното си здраве. Обърнах се за помощ към познатите ми лекари, вайдии (народни лечители) и учени да ми предлагат сурогат на млякото.

Предлагаха ми вода от изкисната леща, бадемово мляко. Изтощих тялото си с опити, само че те не ме подвигнаха от леглото. Вайдиите ми четоха стихове от Чарака, с цел да ме убедят, че религиозните предубеждения за диетата нямат място в лечението. Явно не можеха да ми оказват помощ да продължа живота си без мляко. И по какъв начин тези, които препоръчваха без съмнение говежди бульон и ракия, биха могли да ми оказват помощ да съблюдавам диета без мляко?

Бях дал обет да не одобрявам краве или биволско мляко. Това, несъмнено, означаваше отвод от всякакво мляко и тъй като желаех да пребивавам, съумях някак да се самозалъжа и да акцентира единствено върху буквата на обета - взех решение да пия козе мляко. Напълно съзнавах, че с това нарушавам по дух поетото от мен високо нравствено обвързване.

Бях обаче превзет от концепцията за разрастване на акция срещу закона Роулат (Законът разрешавал отнемане от независимост без присъда). Заедно с това у мен се ускори желанието да пребивавам. И по този начин, един от най-големите опити в живота ми бе преустановен.

Известно ми е възражението, че душата няма нищо общо с това, което човек яде и пие, защото тя нито яде, нито ние. Има значение не какво ще поемеш в себе си извън, а какво ще изразиш от себе си на открито. Безспорно тук се крие някаква истина. Вместо обаче да подлагам на инспекция тези разсъждения, ще се задоволя да споделя убеждението си, че за търсещия Истината, който има благоговение към Бота и е подготвен да Го гледа в очите, въздържанието в храненето по количество и по качество е еднообразно значимо, както въздържането в мислите и в словото.

Ако някои мои възгледи са претърпели крах, аз не бих се лимитирал единствено да установявам това, а ще направя и строго предизвестие сходни схващания да не се одобряват. Затова упорствам тези, които по силата на моята доктрина са се отказали от млякото, да не не престават опита, до момента в който не се убедят, че е потребен във всяко отношение или им е предложен от способени лекари. Моят опит до през днешния ден сочи, че няма по-хранителна и по-лека диета от млечната за хора със затруднено храносмилане или заболели на легло.

Избрано от: „ Моят път към истината “, Махатма Ганди, превод Евгения Камова, Владимир Ганев, изд. „ Захарий Стоянов “, 2012
Изображения: mkgandhi